Не е въпросът във финансовата стабилност, дори те страшно многоо харесват приятеля ми и се разбират с него.
Те знаят много добре, че брак ще има.. дори е коментирано кога, къде...
и изведнъж им се сторих малка.
Нито съм се отказала от това да следвам, работя, да се развивам.. Просто сега го усещам и сега го смятам като най-удобен момент да си имаме бебе.
То не зависи от тях / няма те да го направят това дете или да се оженят вместо мен/ , но когато виждам, че се отмятат от думите си и не подкрепят желанията и мечтите ми (без значение какви ) сякаш дърпат нещата назад.
Не искам да се карам с тях, но те така поставят нещата сякаш , че накрая няма да издържа и ще се изпокараме заради това, че искам да бъда щастлива по ТОЗИ начин .....