Написах един дълъг-дълъг пост и не знам защо не можах да го пратя. Затова сега ще опитам накратко.
Мисля, че ти се мъчиш да угодиш на всички, а това е невъзможно. Просто другите имат различна ценностна система и нито те ще приемат твоята, нито пък ти си длъжна да приемаш тяхната. За да си спестиш ядовете със съпруга опитай женски хитрини, подлички, но ефективни. Например - изхвърлих каймака, щото беше пожълтял, а не исках да се развали и останалото мляко; пералнята нещо раздърпа сутиена и вече не става за носене; промоцията на сол свърши, пък и тя беше влажна, затова са я пуснали по-евтино и т.н. Трябва само малко фантазия /е, понякога - доста/.
Когато майката на мъжа започне да остарява и съответно в повечето случаи - да оглупява, синът й вижда това, но у него то предизвиква жалост. Нормално е. Само че мъжете рядко признават и се примиряват с майчиното оглупяване. У тях това предизвиква желание да я закрилят и те започват да я налагат като модел за съпругите си. Предполагам, че така искат да я "запазят" по-дълго за себе си. Нали знаеш, не боли толкова от загубата на нещо, ако имаш друго, което много прилича на първото. Ако ти заместиш мама, ако правиш като нея.....
Не знам дали си опитвала да говориш откровено с него, но си мисля, че дори да си правила опити, те са били неуспешни. Не е чудно. Мъжете схващат конфликта снаха-свекърва или много късно, или най-често - никога. Или пък защото им е трудно да вземат страна, без да наранят някого, се правят, че няма нищо. И това е нормално.
Но според мен основният ти проблем не е свекървата, а съпругът ти. Мисля, че забелязваш у него промени, които не харесваш и в стремежа си да си обясниш от къде са дошли, си започнала да се взираш в свекърва си и поведението й да те дразни. Като добавим и мъжките славословия за МАМА, раздразнението ти е обяснимо. Само че за жалост не само свекървите се променят. Същото става и със съпрузите, особено след повече години брак, с тази разлика, че това е болезнено за жените им. Но това е друга тема.
Написах всичко това не за да се правя на психолог, а за да опитам да ти докажа, че всичко, което ти се случва е нормално, макар и неприятно, случва се на повечето жени. За теб в случая е МНОГО ВАЖНО да не се впрягаш. Гледай отвисоко на проблема, приеми го, но не си го слагай на сърце, не се мъчи да налагаш мнението си, защото няма да те разберат. Но в никакъв случай не се чувствай виновна, че не харесваш гащите и сутиена на мама. Не си виновна и не си длъжна да ги носиш. Хубаво ще е, ако мъжът ти опита да те разбере, но ако не иска или не успее - не го вини. Няма смисъл, това само ще те ядоса повече. Приемай нещата философски и спокойно, на принципа - кучетата си лаят, керванът си върви.
Извинявай, ако тона ми звучи заповедно, но нали ти казах,пиша това повторно и малко позагубих търпението и дискретността.
Успех и спокойно.
|