|
Хора, моля ви помогнете ако имате опит с подобна ситуация.
С мъжа ми имаме детенце на 2 месеца.С неговото раждане в къщи се изтупаха всички близки и роднини.Аз имах усложннения от раждането и не ми беше до тях, но нали да ни уважат.В къщи се изпокараха едните с другите, не си говореха.Настана ад.Няколко часа след като излязох от родилното живота ми се превърна в кошмар.Като резултат свекървата, която още преди да родя заяви „идвам да помагам за бебето,на мен се полага” остана в къщи за 2 седмици.Найстина имах нужда от помощ, но...Започна се с милион поучения за мас за мазане,сол във вода,за повиване на бебето и още безброи такива.Не я изгоних само заради сина и.Аз я изслушвам,но и казвам че неискам това и това, но не....Почва се едно подмятане,сърдене.Как са се гледали деца на времето, асега ние по книга...
Свекървата си замина.Да кажа само ,че живеем в различни градове.С малкия лежахме в болница.Излязахме и дойде да ни "помага" сестрата на мъжа ми.Без да пита има ли нужда от помощ.И тя ми обясни как се гледат деца.Замина си.И след седмица дойде с нейните деца, да видят бебето.Поостанаха няколко дни.Като изришно ми казаха,че ще идват на често да свиквал малкия с тях.Щели да пратят и децата едно след друго за няколко дни като са ваканция.Мъжа ми казва няма проблеми.Мен пак никой не ме пита.Да допълня, че докато ми помагаха имаше дни , в който само кърмех детето, а те го обсебваха при всеки възможен случай.
От страна на свекървата чувам как много се егрижила за сина си и го е издържала и колко много му е помагала,какво му е купила като чели другите родители неправят същото за децата си.Още преди и планове да правим за бебе ни беше намекнато, че детето ни трябва да носи името на дядо си/бащата на мъжа ми/.Традициите били такива.Аз им казвам че бебе оща няма , а... неродения Петко.На именни, рожденни дни и другите празници трбва да ходим да ги уважаваме или те да идват,като чели ние приятели и личен живот нямаме.Отстоявах на напора им и си казвах че някой неща са нормални,но само при мисъта за нови контакти с тях изтръпвам,изнервям се и в къщи почваме да се караме.
Мъжа ми много ни обича,обича и близките си.Връзката им е много силна.Отношението им към нас го разбира като израз на загриженост и желание да помогнат,но за мен това си е натрапничество.Понякога ме разбира-понякога не.Вече се страхувам да обсъждам тези теми с него да не го отблъсна от себе си, но се ужасявам от новото гостуване на родата.
Сега постоянно се връщам към тези моменти и се питам несбърках ли че обвързах живата си с човек, с който трябва да живея и да се съобразявам с цялото му семейство?
|
Писна ми от роднини
