Знаех си аз, че чудо като нашето никъде го няма. Вие сте просто късметлийки, че не сте виждали това същество тук. А на мен ми е в къщата. По-точно - аз съм в неговата. Което ми се натяква при всеки удобен случай. Но аз казвам, че къщата е на този, който се грижи за нея, а не на този, който има една нотариално заверена хартия. Щото нашата няма грижи за къща. Тя не плаща сметки - никакви, нито стотинка за каквото и да е, но ползва ток, вода, телефон, кабелна, яде - и то как!, за ремонти и поддръжка не говоря, нито за покупка на каквото и да е - от сол, до гардероби. Но всъщност това изобщо не ми е проблема.
Това животно не просто не чисти, то не се и къпе. С молби, закани и увещания успяваме да я накараме да влезе в банята два пъти в месеца. Срам ме е, но нямам сили да се преборя за повече. Пак с много уговорки я караме да си смени дрехите и да ги остави за пране. Пера ги аз, не ме питайте с каква погнуса ги слагам в пералнята. После тя се сърди, че ги пера на висока температура, щото се мачкали. Не можело да се перат на повече от 40 градуса .
Леглото й не се оправя никога. То и без друго не може, защото е заринато от вестници, салфетки, рецепти, трохи, найлонови торбички, гребени, огледала и т.н. В единия му край има и две чанти. А, и дрехите, които съм изпрала, не се сгъват, просто се мятат върху чантите. Когато си ляга, тя не се съблича. Нямам предвид, че не се преоблича за спане, тя просто си ляга с палтото и шапката. /Не ви лъжа/. Когато се наспи, което прави през 17 часа от денонощието, просто отмята одеалото и излиза - нали си е облечена. Да не си мислите, че в стаята й е студено - нищо подобно, работи парно, чиято температура регулира тя. Та като излезе или сяда да клюкари на някоя пейка, или прескача до магазина да си купи нещо. Нещото - шоколад, банани, сладки, тя изяжда навън, клечейки и криейки се между колите, щото сигурно си мисли, че ако го донесе тук, някой от внуците й може да й поиска от него. На тях, разбира се, и през ум не им минава да вземат каквото и да е от нея. Гнусят се. После почва "представление" за пред съседите. Грабва една метла и отива да мете около казана за боклук, щото искала да й е чисто наоколо. Боже!!! Питала съм я защо не пипва нищо в къщи, отговорът е: "А, аз не мога, защото имам ревматоиден артрит и алергия към почистващи препарати".
Другото й любимо занимание, освен яденето и клюките, е ходенето на лекар. Понеже е била мед. сестра, си измисля безброй диагнози и съответно пие лекарства в промишлени количества. Чудя се как не е пукнала от тях, ама явно и Господ не ще това Нещо при себе си. Освен това като види, че на някое лекарство му изтича срока на годност, за да не стане зян, се опитва да го пробута на някого и като не успее, си го изпива лично. Скоро беше изпила наведнъж три таблетки разхлабително без нужда, за да не ги изхвърли, и не искам да ви обяснявам какво се случи. Заради нейните изпълнения съм принудена да поддържам шкаф с всевъзможни почистващи препарати. И щандовете в Метро не могат да ми се опрат.
За внуците си не само, че пет пари не дава, ами и ако може да измъкне нещо от тях, го прави без свян и задръжки. За нея е нещо нормално да открадне от внучката си сребърно синджирче например и да й го подари за следващия рожден ден. Като й кажем, че го е взела от детето тя отговаря "Не е вярно, Петрана ми го даде." Докато се прави, че мете около казана поглежда и вътре и ако има изхвърлени списания или нещо по-лъскаво, ги носи тук и казва на децата "Виж какво съм ти взела." И още, и още, и още...
Предполагам, че никой няма да ми повярва, щото и собствената ми майка не ми вярваше, докато не видя някои неща с очите си, и малко ми е неудобно, че ви разказах това, но поне ми олекна.
Така че, момичета, радвайте се на свекървите си и се молете да не ги тресне кукуто като тази или Господ да е добър да си ги прибере преди това.
|