Преживяла съм подобно нещо, така че мога да разбера повече или по-малко как се чувстваш. Ситуацията е почти патова, но не и безнадеждна. Най-важното е да бъдеш наясно с чувствата си към този мъж (за да решиш дали да го напускаш или не) и с неговата истинска гледна точка за създаването на семейство и деца (за да не градиш идеите си за бъдещето върху безпочвени илюзии).

Личните ми наблюдения са, че има хора, които просто не искат да имат деца. Може би твоят приятел е един от тях. Аз лично не виждам нищо страшно в това, в крайна сметка всеки има право на личното си мнение за това как ще гради живота си. Във вашия случай обаче ти не си на същото мнение и проблемът не е маловажен. Със или без деца, имате общо бъдеще заедно само ако имате и общи цели.

Постави се пък и на мястото на някое детенце, което може би ще се появи на бял свят след врънкане, а баща му всъщност хич няма и да го е искал. Това е само отлагане и влошаване на развръзката, с допълнителни страдалци при това.

С риск да си навлека нечий гняв, ще ти споделя как постъпих аз в горе-долу същата ситуация. Останах при мъжа си. Нямаме деца. Много се тръшках и аз в началото, но с времето си дадох сметка, че може би е прав. Живеем изключително спокойно; и двамата сме невероятно заети с работа и социални контакти. Някои от приятелите ни имат деца, други нямат. Смятам, че светът е достатъчно трудно място, за да се ражда дете, което е желано само от единия родител. Има толкова много деца на този свят, на които може да се помогне по най-различни начини, в края на краищата...