|
|
| Тема |
 Време е за деца или? |
|
| Автор | oтчaянa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.01.07 18:53 |
|
|
|
С приятеля ми живеем заедно от 4 години, а връзката ни е още по-стара. Имаме си жилище, и двамата имаме добра работа (добре платена), презадоволени сме материално. Всяка година ходим по екскурзии, поне 3-4 пътувания в чужбина.
И какъв е проблемът? Ами парите не са всичко...на мен ми липсва някакава развръзка на нашата връзка. Питах го какви планове има за бъдещето и той ми казва- да имам деца, да се оженим.....И кога питам аз?-ами някой ден. И все това ми разправя.
Тогава попритиснах го аз с моите неудобни въпроси за бъдещето и той стана почти агресивен. Не бил готов, нашата връзка не била перфектна, бла, бла,бла. Проблемът е , че всичко, което той изтъква като проблем зависи само от него и само той може да го промени. Но пак нищо.
Децата не били най-подходящото нещо в момента, ми казва, нямало да може да пътуваме и т н т, като че ли човек първо да обиколи цял свят и после да прави каквото ще прави. Бил изморен след работа, как ще се спрявяме с това, щом едва успяваме да почистим къщата. А дойде ли събота, хоп на колата и по магазините. Еми тя къщата няма да се почисти сама.
А на мен много ми се иска да имаме семейство. Повечето от приятелите ми имат, обратно няговите нямат.
Той е на 35, а аз на 26.
Моля дайте ми съвет! Не искам да напирам, защото става по-зле. Що се отнася до вчзрастта по-логично е да е обратното. Е, възрастта не е определящ фактор, но на мен ми се "живее" и това ме деприсира.
Омръчнало ми е от вечери пред ТВ или по кръчми, омръзнало ми е да яхвам колата всяка събота. Единственото нещо, което се случва е поредното пътуване и ваканция или котето, което ме посреща за да му дам храна всяка вечер.
Въчможно ли е той д аима някакъв страх от това, че нещо ще се проемни? Спомням си, че то големи ревове бяха от моя страна когато исках дори котка.
| |
| |
| 
|
|
