|
Здравейте, имам нужда от съвет или да чуя вашето мнение
От почти 2 години имам сериозен приятел, а от 8 месеца живеем заедно у тях…с майка му. В началото всичко беше горе долу добре, тя ми се подмазва, повтаря колко ме харесва, готвим заедно и т.н. Но още в началото на нашето запознанство с нея, тя започна да ме залива с многочасови монолози за нещастния й брак и неверния й съпруг алкохолик. Ползваше ме буквално за кошче за душевни отпадъци(както ползва и всеки около нея , който й позволи)Не след дълго започнах да разбирам истинската й същност-егоцентрична, лицемерка, сметкаджийка, завистливка, не обича да я критикуват и мисли себе си за перфектна. Страда от страхова невроза и хипохондрия и не може да излиза сама, т.е стои си само вкъщи.Приятелят ми е бил постоянно до нея, в трудните периоди и понеже апартамента е купен от нея за него, тя си прави сметките че ще живее с него и с неговото семейство до край.Всичко е наредено по неин(доста цигански)вкус, ние обитаваме само нашата си стая. Постепенно започнаха и проблемите-чисто битови, ежедневни, които се натрупват, но тя просто вижда женския съперник в мое лице.Сега от 3 месеца с нас живее и бабата(майка й)и купона е пълен.
Това, което ме дразни напоследък най-много е че те двете изобщо не се грижат какво ще се яде в тази къща и все нямат пари. Аз се връщам към 5.30 от работа и започвам да приготвям вечеря за 4 човека ( с продукти купени от мен или приятеля ми)Проблемът е, че искам да живеем сами, но не знам как ще стане, тя ще умре от ужас, ако остане сама.
Накрая искам да спомена че приятеля ми е изцяло на моя страна
|
Отново за майките на мъжете до нас
