Извинявам се, наистина бях малко нетактична с въпросите си...Исках да се осведомя не за друго, а защото смятам, че и полученото образование си казва думата в повечето случаи...
Аз например завърших хуманитарно образование с педагогически профил - нещо, което не се "котира" днес по обясними причини. Кой знае кога ще се оправят нещата в тази сфера. Съпругът ми е завършил друго висше, но работи съвършено неподходяща за образованието си професия. Не се оплаква, напротив, доволен е, защото работи на смени и му остава време за различни неща...
Убедена съм, че всеки намира своето призвание по различно време и начин. Има хора много придирчиви - към работната среда, колегите, шефа, естеството на работа, заплащането /без да са конфликтни личности/, търсят, страдат, докато не си намерят МЯСТОТО, не мирясват. А други остават нейде на работа цял живот. Въпрос на нагласа, приоритети, характер...
Често някой още като дете има идеи какъв ще стане и работи само по този въпрос /щастливец!/, а друг - и на 30-35 г. - все се лута. Според мен това не опира до мързел, некадърност, надути претенции. Просто човекът не е намерил това, което го тегли, което го привлича като работа. Заплащането, работното време, отпуски и т. н. са вече по-маловажни подробности. Важно е да работи с желание, с хъс, с удоволствие и себераздаване. Т. е. работата да го удовлетворява по някакъв начин.
Така ми се струват нещата по принцип...