Начинът по който ви искат пари, е наистина обезпокоителен и грозен - натякват ви как другите пращат повече.
Като се абстрахираме от това, 1000 долара годишно са наистина много малка сума. За един човек, който живее сам, и има пенсия около 350 лева, вашите средства са допълнение. След като това е сумата по силите ви, смятам че е нормално да отстоявате решението си.
Но! Говорите за изследвания, лекарства и подобни медицински разходи. Не знам за какво заболяване става на въпрос, но ситуацията е следната: всичко тук, свързано със здравеопазването е невероятно скъпо. Парите се искат на ръка, сумата зависи от лекар/лаборант/ или който там в момента се "грижи" за вас. Ако не му ги дадете, изследванията ви се бавят, реактивите свършват, консултациите които ви се полагат по принцип, изведнъж стават проблем и специалиста все не може да ви прегледа. Безплатните лекарства ви се изписват малко късно и не успявате да ги вземете, и прекъсвате лечение, което не би трябвало.
Ако сте в болнична среда, макар и за седмица, там продължавате да: носите спално бельо, одеала и пижами, и да си ги перете у дома; носите всяко лекарство, което трябва да ви се постави, защото то все го няма в болницата - дори течен аналгин.
Миналата година лично се убедих във всичко това, тъй като баща ми имаше нужда от лечение. Прах чаршафи у дома, носих храна всеки ден, купувах минерална вода, лекарства, и давах пари на ръка на санитарките и сестрите, за да НЕ ПРОПУСКАТ да му дават лекарствата в определения час. Живея в голям град и болницата ни е университетска!
Та думата ми е - ако лечението и изследванията са продължителни, може би този ваш роднина е изправен пред това, което ви описах, и не намира начин да ви обясни ситуацията, а просто настоява, защото вие сте единствения му шанс. Другият вариант е наистина безогледна злоупотреба с вашата грижовност. Надявам се да можете да изясните това.
|