Значи много внимавайте и не се поддавайте на някакви теоретично-благородни схващания...
И аз съм в ситуацията на црна_маца. И при нас баща ми се е развел с майката на детето си, преди въобще да се запознае с майка ми. И какво от това? Мислите, едно озлобено и уязвено дете, на което отгоре на всичко цял живот са му дуднали срещу нас, може да направи разликата? Нъц.
Винаги сме се познавали, поддържали сме контакти и сме бивали доста близки с това дете. И аз като разни "съветници" тук съм се гордяла как сме близки роднини... Е, страхотно стана сега - щом баща ми склопи очи, оппа - дело за делби. Без приказки и без дискусии. Показа ни на всички колко сме ценни за него.
Та мисълта ми е, че добре трябва да си направите сметката, за да не страда детето ви един ден, от това, че ХХ години се е лъгало и доверявало, и обичало човек, който тайно го е мразел. Вярвайте ми, чувството не е от приятните.
Кажете му на вашето дете, че има братче/ сестриче, най-директно - най-добре. Но за бога, не се опитвайте да ги сближавате. Големите щастливи семейства са само в американските сериали...