Не мислех, че точно тази част ще заинтригува толкова много хората. Вярно е че не е прието родителите да свалят половинките на децата си, но в крайна сметка дали ще се стигне до действия зависи от моите отношения със съпруга ми и от него самия. А съм сигурна, че майка ми няма да направи първата стъпка. В крайна сметка нито баща ми, нито аз, нито съпруга ми с нещо сме показали или намекнали, че това е неприемливо и обижда някого. Друг е въпроса, че е неморално, но не е задължително ние да изповядваме точно тези морални норми, нали така.

Мен ме дразни не този факт, а че от работа из къщи нямам време и аз да го правя.
И да си отидем в квартирата положението ще се промени дотолкова, че ще бъде по-рядко и повече ще го засипва с подаръци. Откакто сме женени той е получил повече подаръци от тъщата си отколкото аз като нейна дъщеря и внучката й взети заедно. Ама това било да не се чувствал чужд, а част от семейството. Навремето баба ми така правела - за двете си снахи подаръци, а за синовете си - само на рожденните им дни.

Единственото за което съм я отрязала - че не мога да споделям с нея за сексуалния си живот с мъжа ми, както и че не искам да слушам за сексуалния й живот с баща ми. Тя го прие и се съобразява.