Ами то тя си го хареса още първия път, когато го доведох у дома нищо че ми бе само приятел /имах си друго гадже/. Наду ми главата колко бил хубав, умен, какъв глас, каква ерудиция, а аз съм се хванала с този мухльо. Един ден ми писна и й казах като толкова много й харесва да си го хване за любовник. Тя се стресна и каза - аз не за мен, за теб.

Така че това не е от вчера. Просто чак след свадбата започна отначало с хвалбите какъв зет като мед, а после флиртовете, закачките и накрая чистата свалка.

Както казва мъжът ми - може да е младолика, да е интелигентна, умна, да се поддържа, да го иска, но той е избрал дъщерята, не майката.

И ще започна да си отделям по 1-2 цигари на скришно място, май (за на другия ден).