Може би не използвах думата примирение правилно - имам предвич, че мога да приема, че щом сме приели да живеем при тях макар и временно ще приемем и правилата, които са в къщата.

Но все се надявам да получа отношението, което предлагам аз поне в тази област. Та все пак ако майка ми петък вечерта ми е изпушила и последната цигара аз винаги питам баща ми дали мога да запаля от неговите ако толкова много ми се пуши и не мога точно в момента да изтичам до близкия магазин и да си взема и ако естествено и съпругът ми няма или му е останала последната. Какво да направя, като съм свикнала кафето да го пия с цигара. Навик от който нямам желание да се отказвам.