|
Тема |
Re: първи семейни недоразумения [re: cъпpyra] |
|
Автор |
herelina () |
|
Публикувано | 19.10.05 09:52 |
|
|
според мен е нормално до известна степен всеки да иска да е по-близо до неговите родители. лошо е, ако се превръща в идея- фикс.
ние живеем близо до моите родители. обичам си ги, но имаше един преходен период на създаване на територия за нас двамата са мъжо.ето някои правила, за да не досаждат:
1во и най-важно: НИКОГА, ама НИКОГА не им давай ключ. поне докато все още нямате дете. а и тогава може да въртите ключовете. може да звучи малко гадно, но иначе намесата е неизбежна, каквото и да разправят.
2ро. като е налице 1, може по-лесно да ги научиш да се обаждат като идват. ако дойдат неочаквано, винаги можеш да кажеш - спях, излизам или нещо от тоя род. така че, хем ще се научат да се обаждат, хем ще се чувстват и като на гости. и е по-вероятно свекървата да не ти бърника из къщи.
все пак, трябва да имаш и подкрепата на мъжа ти - нали са негови родители. а зависи и доколко ти е досадна свекървата. но мисля, че определено тия 2 неща биха помогнали в някаква степен.
а за командването - моята свекърва е през 2 квартала и като отиде в неделя мъжо да ги види, обикновено ми се връща нацупен, притеснен или просто спекъл от говорене на простотии и даване на ъкъли. дабре, че вече попретръпна и мвзе да не се вързва толкова
|
| |
|
|
|