|
Тема |
Re: Изобщо нямам това предвид. [re: Green light] |
|
Автор |
AюмиAши (ронин) |
|
Публикувано | 02.08.05 17:54 |
|
|
Знам че се изказах малко пресилено, но ще се опитам да поясня.
Проблема изобщо не е в обичта на сина към майката /истинската любов никога не може да вреди/ и не става дума той да "избира" между двете.
Става дума за това, че самите майки много често спекулират с влиянието, което имат над синовете си / което влияние аз също приемам и намирам за съвсем нормално - та нали тя се е грижила за него откак се е родил!/.
И ето ти един пример: моята скъпа свекървещица по едно време честичко ми намекваше нещо такова "Аз го ожених /в смисъл, че го е подкрепила за брака ни/ - и аз ще го разведа!" И това не беше в началото, когато все още бях по-независима, а след като родих и бях с 2-3 месечни бебета на ръце /едното кръстено точно на нея/. Естествено че тогава се чувствах доста по- уязвима и хич не ми се развеждаше, пък и нямах къде да отида с бебетата. И тя естествено се възползва максимално да ми сложи доста сериозен тормоз. Казвам че е естествено не защото го приемам така, а за нейната ситуация- тя самата беше доста тормозена от съпруга си, а както знаем - робите се превръщат в най-жестоки господари. Сега няма да се впускам тук в описание на всички методи за тровене на живот на майка с 2 малки бебета, само ще спомена че болката е огромна.
Сега всичко това е минало. Много интересно, че като се върнах към работата си, голямата си заплата и обичайните си контакти, тя изведнъж стана пак много любезна и голяма приятелка - все едно нищо не се е случвало. Обаче аз знам, че се случи......И...как да й простя,а??? Все още нямам сили /сигурно тук си казва думата лошият ми женски характер/.
Иначе аз също имам син и бих искала да сме в добри отношения /поне докато съм жива/.
"Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото."
|
| |
|
|
|