Нина, свъщност разбирам, че ти също си фен на това, което става във вашето..съжителство.не толкова фен, колкото инициатор. У дома мъжът ми плаща за големите неща, а аз се грижа за малките. Никога не съм заделяла фонд "И аз съм човек", защото мисля, че всичко ми с еполага.не съм алчна и не харча необлислено. Никога не ме е било срам да му кажа:Нямам пари.Единственият грях, който имам е да му поглеждам в портфейла и ако има тама пари, тогава да искам директно, иначе заобиколно подсказвам.Знам 2 и 200. Той плаща таксите на децата за у-ще, езикови курсое, сметките з ател, ток, вода, пазаридоста често ( е, не точно ноеобходимото, но пък всеки има право да си угоди кулинарно).
Винаги съм изтъквала, че той е стълбът на семейния бюджет, колкото и голяма заплата да взема.
Абе, тая демокрация май не ни помага да сме женствени и поне привидно да играем на добри жени с души.
В случая бих добавила само - кажи му,че ако яде сьомга може да се разболее от "Луда крава", защото хранят рибата в рибарниците с костни брашна)))

Бъди, каквато искаш!