Радвам се, че има хора, които мислят по този начин.
Доста се изписа по темата. На онази истерична жена, с остра нужда от внимание, мъж или поне вибратор, спирам да й отговарям. Там няма за какво повече да спорим. На моменти като чета, се чудя да се смея ли, да плача ли.
Продължавам да вярвам в това, което написах. И го вярвам, защото за разлика от свободните разсъждения, които се изложиха по темата, аз си правя труда да говоря с хора, които живеят по този начин. А това са студенти, които тук ги изписахме като някакви мъченици. Пък то не е точно така. Мисля си, че над 75% от студентите живеят така. Другите, да кажем са богати т.е. родителите са ги подсигурили. Подчертавам, че си говорим за млади хора, без увреждания или специални нужди.
Давам поредния пример.
Студент в първи курс. Работи в голям хотел като сервитьор. За тази длъжност не се изисква опит, борави се с не повече от 50 думи на чужд език, обикновено английски. Трудов договор, чиста заплата около 250лв., безплатен обяд и карта за градски транспорт. Работа на смени. Достатъчно време за учене. Така, момчето дели квартира с още трима колеги, купуват си заедно учебниците, заместват се за ходенето на лекции. Наемът му е 80лв. За разходите по наема и режийните изкарва пари, като поддържа компютрите на две малки фирми. Два пъти в месеца по няколко часа. Обикновено през уикенда. Компютрите и мрежите винаги са го интересували още като ученик. Няма кола, не си позволява много неща, защото с 250лв. не се живее винаги лесно, готвят си заедно с приятелите, всеки има по някой буркан от родителите, харчи скромно като повечето студенти. Като ходи при родителите си, винаги му дават хората по някой друг лев, пълнят му чантата с малко храна, мама е купила някоя дрешка. Толкова могат да му помогнат хората. Момчето и винаги чисто, спретнато, усмихнато, успява да учи, да работи и да води достоен начин на живот. Ходи по купони /от онези яките, в Студ. град/, като събере пари ходи на море, на планина. И внимание! Доволен е от живота си, веднъж ми сподели, че напълно осъзнава, че това ще са му най-хубавите и най-безгрижните години.
Това е историята. Без разсъждения, мелодрами, абсолютизиране и какво ли още не. Лошото ни е това по клубовете - че много искаме да разсъждаваме по разни теми, а понякога не се сещаме да се допитаме хората, чийто начин на живот обсъждаме.
|