И аз не го разбирам, но можеш да попиташ Мишленцето, а не мен. Аз бих могла да кажа същото, което и ти. Буквално да повторя думите ти 1:1.


Понеже се спори какво било да си самостоятелен, и то не на 35, а на 20 апример или 18. Моето категорично мнение на САМОСТОЯТЕЛЕН ЧОВЕК НА 37 е, че децата в България на 17-18-20 and something не са самостоятелни и дори да искат да бъдат, системата не го позволява.

Който иска, да спори с цифри. Но да бъде обективен. Защото самостоятелността е отснована на отговорност, включително финансова, но не САМО финансова.


За мен самостоятелен е човек, които е отговорен. Включително финансово. Това значи, че в момента може и да живее на някакъв вид кредит или доверие, но че от него се очаква да оправдае и кредита, и доверието. И ако не се взираме като идиоти в детайлите, може и да открием, че има много отговорни хора около нас. Те обаче със сигурност нямат робската психика на малчовци, впрегнати да робуват веднъж на обществените малформации, и втори път на родители, хванали се за догми и собствения си гъз....родители, жадуващи да се отърват от почти малолетното си дете на каква да е цена.

Лично аз бих гледала човека, човешките му качества и личностната му характеристика. Ако някой е бих травмиран да страда от родители, които са пискали да се отърват от детето си без значение на обстоятелствата, аз бих знаела със сигурност, че имам срещу себе си жертва на родителски тормоз. Къде са социалните работници на българската държава, да хванат за гушата онези безотговорни родители, които жадуват да се отърват рано рано от почти малолетното си дете на каква да е цена, без оглед на обстоятелства, финанси, положени грижи и интересите на един подрастващ млад човек.