Направо не разбирам за какво се спори в тази тема! И какво лошо има да си от семейство, което ти е осигурило възможността да следваш без да се налага да работиш ( макар и живеейки в "мизерния" Студентски град, пък на всичкото отгоре последната година и с дете! ); родители, които са ограничили собствените си разходи и са живели максимално скромно, за да те подсигурят със собствено жилище, различно от тяхното! Нима това ме прави по-малко самостоятелна сега, когато съм на 35 години и имам отлична и високоплатена работа ( положение, което съм си постигнала сама )? Нима съпругът ми, който също се занимаваше само със следването си, не се наложи като частен предприемач на родния пазар и то напълно сам! Какво лошо има, че и в момента разчитаме на баби и дядовци за отглеждане на сина ни през ваканциите! Нима това ни прави по-несамостоятелни от тези, които нямат близки роднини наблизо ! Или критерият за самостоятелност е колко си изстрадал ( и продължаваш да страдаш ) за да станеш това, което си ( защото има хора, които наистина страдат и се борят със зъби и нокти, за което аз дълбоко ги уважавам )? Е, аз не съм изстрадала абсолютно нищо и не се срамувам от това! За сметка на това съм безкрайно благодарна на родителите си за всичко, което са направили за мен, за безгрижното време, което ми дариха , за всичко, което ми осигуриха - и материално и духовно, за това, че и сега са близко до мен! Както и те са щастливи, че едното им дете е до тях и винаги има на кого да се опрат, кой да се погрижи и за тях, а и кой да разнобрази дните им!
Извинявам се на клуба, че се появявам от нищото и пиша толкова дълго ( пък ако знаете колко още ми идваше от вътре, ама се озаптих! )! Та всъщност исках да кажа, че всичко си е до човека ( и до разбиранията на другия човек )!
|