Примерът е от добрите, разибра се. Тези колеги са ми пример за това как се бори човек. Преди да стигнат до нашата фирма са работили какво ли не. Едното момиче е продавало готварски книги, работило е като сервитьорка, като барманка. Не е лесно, никак. Но като е трудно, най-лесното нещо е да се откажеш, да се прибереш в родния си град - без образование и работа и да плюеш държавата, че не се грижи за теб. Да не обобщаваме, че в България е особено трудно, пък в чужбина парите стигат. Казвам го като човек, който е живял самостоятелно и в чужбина. Работа на 3 места, лекции, тичане... Но си заслужава. Защото това е първата година, след това нещата стават по-лесни. Най-малкото защото ставаш по-находчив, по-издържлив и се оправяш по-бързо и лесно. Да, не могат всички да постигат успехи. Има хора, които са възпитавани да не поемат рискове, да се осланят на родителите си, да се задоволяват с малкото, ако ще е трудно изобщо да не започват ... Въпрос на възпитание е. Но че това е трудно постижимо, особено в София е абсолютно неприемливо обяснение - тук има почти 100% заетост. Има работа за всички.
Досега не познавам студент, който се е отказал от следването, защото не му стигат парите. Познавам хора, които се отказват, защото не им се учи, не си харесват специалността, не намират смисъл в образованието, след като са си намерили работа, добре платена за момента. Както казваше моя преподавателка: Разберете, висшето образование не е за всеки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите