Много си мрачна и строга. Тия неща се учат цял живот, още когато се дават на детето парите за закуска в малките класове. Ще си доста позакъсняла със сериозното обазование, ако се сетиш, че на 18 трябва да го учиш на толкова елементарни неща.

И нищо не е толкова бяло или черно, колкото го представяш. Света затова е интересен, защото не се повтарят нещата. Днес е е така, утре е различно. Опитите да навреш едно подрастващо дете в собствените си разбирания ще доведе до там, че никога няма да го научиш да е самостоятелно.

Толкова си императивна, че чак мен, дето съм голям човек, ме лъха студенина. С едно дете се подхожда с внимание, любов, загриженост, и никога с императиви. Императивите, границите и твърдите забрани обикновено водят до подтиснат, неуверен и негъвкав характер. Аз смятам мойто да си го пусна от малко да си бъде себе си. Хич не смятам да го задължавам за нищо. Даже ме е страх, че твърде рано ще отлитне, защото винаги съм насърчавала изследователските му интереси. Когато света е едно голямо и интересно за игри и занимания място, той ще си има приятелчета, с които да играе, учи, и сам ще поиска да излезе на квартира. Но да му казвам как да живее и мисли, или като навърши примерно 18 аз да го изгоня...тая няма да я бъде!

Децата са най-хубавото нещо в света. Абсолютно не виждам защо трябва да ги третираме като играчки, да взимаш играчката, когато ти се занимава, или да я захвърлиш, когато ти омръзне. Аз не мисля някога да отблъсквам детето си от мен. Но и няма да му вися на врата. Животът сам ще го поведе накъдето трябва, имам огромно доверие във възможностите и адаптацията на едно добре отгледано човешко същество.