Мисля, че и ти изпадаш в някакви крайности.
Никой не е казал, че след 18-тия рожден ден, детето трябва да бъде натирено на квартира, в която да живее съвсем само и родителите му повече да не го потърсят никога.
Първо, квартирата може да се дели с други хора. С тях могат да се делят също разходите за храна, сметки и т.н.
Второ, родителите също могат да помагат. Целта е не да покажат на детето как то не може без тях, а да го научат да се справя само, а това става като го подкрепят и му помагат. Отначало повече, с времето все по-малко, докато започне да се справя добре и без тяхна помощ.
И научаването към самостоятелен живот не започва задължително с работене и самоиздържане. Умението да си разпределяш така парите за месеца, че да ти стигнат, също не е за подценяване и мисля, че е най-добре с него да се започне. Да свикваш да се съобразяваш с навиците на съквартирантите също ще ти бъде много от полза, когато ти се наложи да свикваш с навиците на половинката.
Познавам двойки, които са се разделили само защото всеки е очаквал другия да се съобразява с него и не му е минало през ум, че и той трябва да прави компромиси. И изведнъж онзи с чаровната усмивка става онзи, който си хвърля чорапите по пода, качва си краката на масата и сипе трохи по дивана.
И така нататък.
Просто мисля, че някои от основните неща, които ще му се наложи на човек да умее, по-добре да ги научи постепено и докато има кой да му помага, вместо неволята да го учи внезапно. Не че и така не става, но често резултатът е много по-лош.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите