Ако си избършеш пяната от устата и се огледаш около себе си, например погледнеш в един университет в Студ. град, ще видиш, че всички студенти дошли от други градове работят, учат, купонясват и никак не са нещастни, гладни, недоспали. Да, първата година родителите помагат, после самите "деца" /слагам го в кавички, защото на тази възраст децата не са деца/ разбират, че е по-добре да бачкат, за да си плащат удоволствията.
Това, че ти смяташ да бдиш над детето си като квачка до 25 години, когато то от много отдавна не е дете, си е твой проблем. Или ще възпиташ мамино детенце или детето ти само ще избяга от теб. Замисли се над казуса "вкопчилата се в детето си отчаяна майка". ...
Във връзка с работата - и аз и приятелите ми, когато бяхме студенти сме лепили плакати, разнасяли сме листовки, гледали сме деца, чистили сме офиси. И не, защото са ни изхвърлили, а защото сме искала независимост. Имала съм финансовата помощ и през 5-те години от следването си, просто не съм я ползвала. Човещината и разума на родителите /за теб не говорим/ включват и трезвата мисъл, че това "дете" трябва да стане самостоятелен човек и го насърчават да се оправя и само. Казвам И само, защото никой родител не си е изхвърлил детето на улицата.
Вместо да абсолютизираш някакви безумни твои твърдения за изхвърляне на улицата, по-добре помисли колко по-здравословно е за "детето" да си изкарва парите само. Само така то се научава да ги цени.
|