|
В отговор на:
Не зная даже как да започна..........Самата аз съм свекърва и също имам свекърва.Това,че свекървати в изблик на "откровение"ти е споделила,че и е мъчно когато другата снаха не и казва "майко" едва ли е било заради думата.Може би и е било тежка заради не обръщението по никакъм начин към нея.........все едно е неудошивен предмет.Много тежи,ако жената на сина ти няма никакво обръщение към теб,а чака случайно да се обърне и да и се каже какво искаш................наистина много боли.За щастие аз нямам този проблем с моята снаха,с която поне за сега се разбираме чудесно........просто още в началото си изяснихме нещата-да си говорим на имена.......и да знаеш колко сладко ми казва на умалително име.........когато се роди внучката ме попита,как искам да ми вика:бабо или Дочке..........е тогава отговорих,че тя сама като проговори ще реши...и така и стана.Тя на всички казва на малки имена,дори на моите родители.В началото те бяха шокирани,но в последствие приеха нещата и сега им е много приятно когато им казва така.
Та моето момиче,ако мога да те нарека така,болката на твоята свекърва е не точно към думичката "мамо",а към липсата на обръщение......та тя и жив човек,а не безименно същество.Помисли,та ти на външен човек имаш някакво обръщение,а към нея никакво..........според мен спокойно и без претиснение и драматизъм изясни с нея начина си на обръщени,и знай,че тя ще те разбере и тогава нещата сами ще си дойдат на мястото.Помисли,ако след време,ако имаш син и неговата жена не се обръща по никакъв начин към теб как ще го приемеш........знай много ,много ,ама много боли
Напълно съм съгласна.
На въпроса, още от самото начало се обръщам към родителите на съпруга ми с "Мамо Роси" и "Татко Иване"...С времето се свиква и сега това ми звучи добре и логично...
|
Re: Обръщение към свекърва и свекър [re: do4ica]
