Здравей Мария,

По принцип форуми не чета, не ми представляват интерес, но преди два дена една приятелка ми изпрати линка на тази дискусия и бях много приятно изненадана, в теб видях себе си преди осем години. Той замина да доучва със стипендия в известен американски университет, аз останах в България. Английският ми беше слабичък, но го подобрих и година по-късно заминах да доучвам в Англия, после започнах работа и етап на много бързо развитие в известна компания.

Това, което искам да ти кажа:
- Дори да сгрешиш сега не си мисли, че грешката ти е фаталана - истински грешат ония, които не действат когато имат възможност.
- Не гледай на избора, който правиш сега като на решаващ, нещата винаги могат да бъдат променени стига човек да вярва и да иска (ако пък се случи двама души да искат и вярват малко са нещата, които могат да ги спрат) - тези неща ни правят силни.
- Постъпи така както сметнеш за най-добре според теб.
- Гледай позитивно на ситуацията, не я приемай като проблем, учи се от нея не и позволявай да те обгръща с проблеми, извличай ползите...

Да обикаляш света това е нещо, с което малко хора могат да се похвалят, опознаването на чужди култури, обичаи, нрави и хора формира у теб една уникална и интересна личност. Ако тръгнеш сега можеш да имаш всичко това. На запад университетите не приемат само на базата на резултати от изпити, както в България, например. Там се интересуват що за човек си, в какво вярваш, какво искаш да постигнеш. Сблъскването ти с много култури може да ти е само от полза при едно такова кандидатстване.
Каквото и решение да вземеш не забравяй как завършва филма, който даде за пример - той ми е един от най-любимите. Те пак са заедно след една вълшебна Коледа. В моя случай беше Великден (около празника имам рожден ден - родена съм на Възкресение), явно това ми е орисията да възкръсвам и пак да продължавам. Преди три години Той ми се обади да ми честити рождения ден, като на стар приятел. Два дни по-късно прелетя 12 000 км, за да се видим :) От този момент нататък много неща възкръснаха и за двама ни. Сега имаме момченце на 2 години, очакваме момиченце (според лекарите), на 32 години съм и спокойно мога да кажа, че имам семейство и кариера.

На въпроса 'Кариера или Семейство' бих отговорила: И двете. Вярвай и искай, и ще ги имаш. Това е мнението ми по темата не претендирам да съм права за всички, но съм права за себе си.

Горното беше написано от семейна жена с едно дете, очакваща второ, която е живяла в 8 страни на 5 континента, посетила е над 50 държави (не като турист), работи като консултант по корпоративно право в известна консултантска компания.

Животът е дар, живей го пълноценно и му се радвай!

Пожелавам ти смелост и вяра!
Крис

П.П. Ще бъдеш точно такава семейна жена каквато искаш да бъдеш. Ако ти си вярната за него жена и той е верният за теб мъж - тогава трябва да бъдете заедно. Ако е така, дори да се разделите времето пак ще ви събере.

П.П.П Старнно нещо е любовта, когато я смяташ за умряла тя възкръсва и се изправя с цялата си сила, а той прелита половината свят, за да те види...