Какво можеш да направиш ли - поговори с нея спокойно и добронамерено. покажи, че си огорчен, но не й скачай нахъсан. Тя и без това си има угризения, че прави нещо, което знае, че ти не одобряваш, а й й е криво по принцип, че не може да се справи сама с това.

Аз съм в подобно положение - имам уговорка с мъжа си да не правя едно нещо. По принцип съм уж волева натура, но тончо това не мога и не мога да контролирам. Всеки път си обещавам повече да не го правя и така и не мога да се спра. Той знае, че се опитвам, но предполагам знае и че не успявам. Аз не си признавам обаче, когато съм се издънила, но с ясното съзнание, че все някога ще ме хване. Не мога да се удържа обаче. И ми е гадно, и ми е криво, и ме гризе... и пак не мога. Наскоро ме хвана и просто поговорихме. Беше ми ядосан, но не ми е викал, не ми се е нахвърлял, не е имало разправия. Просто поговорихме. Е, аз наведох виновно глава и за пореден път обещах да направя каквото мога, но дали? Ако той обаче беше взел да ми прави фасони и да разиграва драми, да вика и да поставя ултиматуми номера нямаше да мине. Аз бях съвсем отворена за критика и се разкаях искрено, та разговора сигурно ще има полза. Поне ще се постарая, де. Но ако той ми беше скочил с лошо или с опит да ми играе по тънка струна и да ме рекетира - директо щях да се озъбя и аз и нощо добро нямаше да излезе от това. Но аз не съм лъгъла, просто си премълчавам. Ако той ме попита не знам дали бих излъгала, мисля, че не.

Та съвета ми е просто да поговорите, вместо да се навиваш сам и да си седиш огорчен и излъган. И аз да ти кажа като другите - според мен наистина от мухата правиш слон.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...