Това е защото малките слънца подражават на големите...
Нашето малко слънце например, постоянно се опитва да помага на майка си, когато тя домакинства.

Например вади чистата посуда от миялната машина или слага мръсни чинии и прибори вътре, като разхвърля играчите си из целия апартамент, после ходи и си ги събира една по една и си ги слага в сандъчетата за играчки. Когато съпругата ми почиства подовете, малкото слънце ходи след нея и току клекна на пода и хваща с пръстчета малки едва забележими за моето око боклучета и ги носи на майка си... Тогава пада голям смях, защото почти не може да се забележи какво детенце е намерило на пода.

Вечер пък, когато аз се прибера от работа и понякога преди вечеря седна пред компютъра за кратка справка с пощата, малкото съкровище сяда в скута ми и започва съсредоточено да гледа в екрана както аз правя, или пък почва да "набира" на клавиатурата...

Еееех, деца!
Малки съкровища, слънчица, бандитчета, пакостничета, душички и невинни детски усмивчици...

Почти на 4.