|
- Тата! Тата!
Тези думички, почти изкрещяни излизат от устата на моето почти 2-годишно сладурче, всяка сутрин, когато имам късмета да стана по-късно за работа и да се видя със сладкото ми съкровище.
Ееееех, не са първите му думички "Мама! Мама!" (това то казва после, когато аз съм вече на път за работа) ами "Тата! Тата!".
- Хееехеее душичко, хайде ела при тате... Оппааааа, добре ли е така да гледкаш от високо? Ето я и мама, добро утро мамо...
- Тата!
- Ох на тати съкровището, хайде гушни тате, че след малко ще тръгва за работа.
То милото, веднага натъжава очички, гледа ме едно тъжно-тъжно, прегръща ме нежно с ръчички, слага главица на рамото ми и ми шепне "Тата! Тата!"
- Тата! Мама!
Ха! Ето я и първата дума различна от "Тата" за тази сутрин...
- Добро утро тате, добро утро миличко съкровище...
- Тата! Мама! Тата! (следват неописуеми звуци изразяващи искрена детска радост и щастие)
- Добро утро мамо.
Сутрешната целувка за добро утро ме зарежда с енергия...
Обожам това малко същество, събуждащо се всяка сутрин с думичките за мама и тате на уста! Обожавам го! Обичам безкрайно и моята съпруга... Обичам дори и тогава, когато очите и и лицето и изразяват гняв и ярост, и тогава, когато се гневи на мен, и тогава когато ми се сърди.... Обичам я и винаги ще я обичам... Сутрешната целувка за добро утро е едно от онези меща, които винаги ще укрепват моята обич към семейството ми, тя е сладка награда за прекрасна нощ, мощен енергиен заряд за да мога и тоз ден да преборя и да се прибера вечерта уморен, капнал, но и щастлив и копнеещ да видя двете ми най-мили и обични същества!
********
- Не там!! Недей да ходиш там!!
- Тата...
- Казах да не пипаш там, остави отвертката обратно на мястото и...
- Тата...
Вечер е...
С пот на челото се мъча да сглобя новата маса за телевизора, купена наскоро от голям мебелен магазин. Съпругата ми ми помага, но по-скоро очите и са в мен отколкото в упътването за сглобяване или в чарковете пръснати по пода...
- Мило, защо му викаш на детето? То не е виновно за нищо...
(По дя....те! Защо му викам наистина...? Защо? Обещавам си никога да не вдигна глас на това дете! Наистина трябва...! Дали ще се удържа и следващият път? Та аз не му се карам, аз дори и не викам.... само леко повишавам тона понякога, когато се изнервя или когато не мога да овладея себе си...)
Но съпругата ми сигурно има право! На мен може да ми изглежда невинно и само "леко повишаване на тона".... А тези големи детски очички ме гледат тъжно и малко виновно...
- Тата? (Кажи тате, какво пак направих, че ми се караш? За мен тука всичко е толкова интересно, искам да пипна и да опитам всичко, харесва ми, искам да съм при теб тате и при мама...!)
- Извинявай мила, ела тук малко бандитче такова... Извинявай и недей да се сърдиш на тате... Хайде гушни тате, ха такаааа... Тате съжалява, че ти викна малко по-силно... Опитай се миличко да разбереш, че това тук, колкото и да е интересно е и много опасно... Остави мама и тате да свършат тука с масата и после заедно ще я сложим в хола и на нея ще сложим и телевизора... Става ли така?
- Тата!
********
- Не!!! Не пипай това...!! Ахххххх, отново се изтървах...! Съжалявам...
********
В такива моменти душата ми се разкъсва, защо не успявам да запазя самообладание....? Защо постоянно съм настръхнал да не му се случи нещо на това дете...? Защо реагирам така невъздържано...? Защо по дя....те!?
А детенце ме гледа с големите си очички и протяга ръчички да го гушна... Не знам как обичат децата, не знам и какви "мисли" има в техните главици, когато мама или тате им се карат, но знам едно, че моето дете истински ни обича нас с майка му.
И имам и чувството че едва ли не злоупотребявам са тази чиста и невинна детска обич... Това дете ме прави щастлив и дори и вътрешно душата ми да кърви, когато се случи да повиша тон или да му се скарам, знам, че и живота си бих дал за него! За моето дете! За нашето дете!
Няма друга такава искрена и чиста обич, каквато е детската обич!
Остава аз, като родител, да се почуствам най-накрая и достоен за нея, не само да я използвам безогледно...
Трябва да се науча да се владея и да сдържам напрежението си и да се науча да гледам и с детските очички вместо само с моите...
А как по дя....те да стане това?!?
********
Пожелавам весели празници на всички клубари!
Весела Коледа и Щастлива Нова Година мили хора....
Почти на 4.
|
Терзанията на един баща
