|
Тема |
Re: Жалко... [re: Пoчти нa 4] |
|
Автор |
Maмa Mъpмopaнa (иначе добричка) |
|
Публикувано | 12.11.04 16:35 |
|
|
не мога да ти кажа нищо успокоително или окуражително в случая, освен това което и сам знаеш. явно жена ти е моя тип характер. а това е много кофти характер. аз поне рядко се сещам как да поискам нещо по начин който ще доведе до изпълнението с радост. често пъти е ставало така, че избухвам по гаден и грозен начин и по-късно като малко ми размине, мъжа ми е казвал "ама защо просто не каза еди какво си и всичко щеше да е наред" и аз се замуслям и се улавям че нито за миг не ми е минала през ум подобна реплика. не знам защо, нямам обяснение. не е от нарочен инат да го нараня, но някак ми идва само грозния вариант. не знам дали има лек за това. иска ми се да вярвам че е така и че няма да остана винаги тоя непоносим чвор който съм сега. дано и жена ти наистина не е като мен, защото тогава не е добре.
все пак, наистина няма да стане веднага промяната. не знам какво да те посъветвам и дали изобщо имам право. само едно мога да кажа със сигурност - раздялата и развода не решават проблемите. само ще ги умножат. това е сигурно. така че преди да направиш последните крачки натам, помисли отново. готов ли си да приемеш всичко което ще последва? дори и при най-малкото колебание, просто не се захващай. щом има още чувства, има и начин. след това мазалото не можеш го оправи никога. личен опит просто
|
| |
|
|
|