Благодаря Ви за окуражителнтие думи и за добрите пожелания.
Странно е как страниците на нашите животи се преобръщат така внезапно, че сме изненадани и често не осъзнаваме какво ни се е случило...
Та така и с мен - до вчера пълен с енергия, надежди и желание да продължа започнатото и да постигна така желаното и от жена ми и от мен семейно щастие, а днес започнах един отровен и горчив ден. След като сутринта жена ми ми вдигна луд скандал че не съм подредил в кухнята мръсната посуда в миялната ами само съм напълнил мивката с нея... и защо по дяволите не съм подредил пръснатите по пода на хола играчки на детето... А можеше толкова просто да ме подсети за това, да ми спомене само, щях да го направя с удоволствие, но го направих с отвращение... И тя го разбра.
Явно разбиранията ни за семейно щастие с жена ми се различават коренно едно от друго. Започвам да си мисля, че само аз съм този който изобщо прави компромиси със себе си.
Заявих и че вчера е бил последният ден в който тя е готвила и за мен, от днес ще готви (ако иска) само за себе си и за детето. Неразбирам какво толкова има във факта че често пъти и моят ден е тежък и уморителен и че и аз искам просто да си легна и да си почина малко. Но нали нейният ден е толкова уморителен, че тя даже не смогва всичко да свърши и за нея си не и остава никакво време (нейни буквални думи)... А контекста на това е че аз винаги трябва да се прибирам весел и доволен, да помагам безропотно в домакинството и да съм доволен, че тя ми е сготвила нещо за вечеря. Е сега няма нужда да ми готви...
***
Имате право клибарки и клубари, тук е представена изключително моята гледна точка а нейната я няма. Мога да съм сигурен, че жена ми от време на време наднича по форумите тука в Дир-а, не съм сигурен обаче дали и тук наднича. Ако да, то вече е разбрала и евентуално изчела за какво става дума. По държанието и обаче заключавам, че не това е случаят.
Не бих приветствал идеята да и покажа тази дискусия, просто защото, тя ще разбере това като обида, опозоряване и т.н. (както по-рано бях писал, жена ми е доста консервативна в някои отношения). Въобще няма да си направи труда да вникне в смисъла на дискусията и на проблемите описани в нея (не че не може, просто няма да иска). За това според мен, няма смисъл от това да и я показвам.
Ще видим как ще се развият нещата нататъка, аз още не съм решил какъв главен курс на държание да възприема и затова ще поизчакам малко. По-лошо от това ще е само раздялата а до нея, признавам си има вече само няколко крачки. Пътят "До там и Обратно" се раздели вече на две неравни части: "До там" е вече "на близо" а "Обратно" е вече твърде дълъг път...
Благодаря Ви за вниманието и за полезните съвети.
Почти на 4.
|