|
Здравейте клубарки и клубари,
ето малко обновяване на информацията.  Надявам се никого да не съм ядосал с моето дълго мълчание.
Преди всичко искам да благодаря на всички които пуснаха мнение по тази тема. И в сънищата си не съм се надявал, че този въпрос може да вълнува така толкова много хора и съм безкрайно радостен, че проблема попадна при правилните хора и получи правилното тълкуване и разяснение! Още веднъж МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ.
Искам да се извиня, че пускам нов постинг, макар и на същата тема, просто старият постинг е вече прекалено голям за моята интернет-връзка и не мога да го отворя както трябва.
Бих систематизирал отговорите Ви и мненията Ви в следните групи (моля да не ми се сърдите ако не назовавам имена, просто не бих желал да пропусна някое име и после да ме обвинят в игнориране на мнения, доколкото моята интернет-връзка позволи, изчетох всички мнения и ги обмислих подробно):
- Конструктивно-пасивни, включващи различни съвети относно това как да покажа на жена ми колко много я обичам, как да и осигуря свободно време и разнообразие в ежедневието и.
- Конструктивно-агресивни, включващи рачлични съвети как да я накарам (подтикна, едва ли не със сила да и покажа правият път) да излезе от това и състояние.
- Деструктивни, включващи съвети как аз да заявя собственото си Аз и на принципа "И аз съм човек" да и кажа сама да се оправя с нещата, аз си върша своята работа и очаквам затова подобаващо отношения и от нея.
Често в мненията се засичаха тези групи и ми беше трудно да чета "между редовете". Аз постъпих така както прецених за най-добре, и след като взех предвид Вашите мнения и съвети. Доколко съм успял ще покаже времето.
***
Започнах с това, че се опитвах да овладявам собственият си гняв, обида и разочарование, когато вечер или сутрин назряваше поредният скандал у дома. Също така започнах внимателно и по малко да подхвърлям идеи за разнообразяване на ежедневието и. Оптивам се да създам колкото се може повече лични контакти за да може жена ми да има възможността да разговаря през деня с поне един човек, различен от предния ден. Първоначално жена ми посрещна много на нож идеята за работа на половин ден в която парите които би взимала, биха отивали изцяло за детегледачка. След ден-два обаче като че ли прие идеята... Почна обаче да ме гледа малко подозрително заради моите опити открито да избягвам "схватките" у дома и да и доставя повече разнообразие. Трябва да добавя, че бях започнал и аз да и отказвам интимности, просто исках малко равноправие в тези взаимоотношения и не желаех повече да бъда "мъж на поискване". Една от първите и реакции беше от вида "ти какво сега? да не си си хванал някоя та да ми се държиш така?"
***
Риторичен въпрос: Защо първата и мисъл е че аз и изневерявам? Защо първата и мисъл не е че аз се оптивам свръхсили да променя статуквото и да и помогна да излезе от това лошо положение. Както вече бях писал - искам да и помогна за да помогна така и на себе си. Донякъде и егоистично е това мислене, но пък ефекта при успех би бил невероятен и толкова радостен - едно щастливо семейство...! Дай Боже всекиму да има щастливо семейство. Аз все още се боря за моето.
***
На нейният въпрос за изневярата моят отговор беше: "А трябва ли да си намеря някоя?". Повече този въпрос не беше повдиган. Забеляза се обаче промяна в нашите взаимоотношения. Скандалите някак си се разредиха. Благодарение на взаимните ни усилия за оказа че имаме за месец Ноември един доста запълнен календар - гости, излизания навън, жена ми можа да си уреди, заедно с една нейна позната, един път седмично посещение на воден фитнес с гледане на малки деца. Започване на работа все още не е възможно заради липсата на човек на който бихме могли да оставим детето, но сега се надяваме поне за съботата и неделята нещо да може да се уреди - аз ще оставам с детето у дома а тя ще може да работи нещо.
Тук искам да вмъкна няколко думи относно съветите на онези клубарки и клубари, които ме съветват да си намерим AuPair-момиче за гледане на детето. Пак ще напиша, професията Детегледачка тука е много високоплатена и само много добре осигурени семейства могат да си го позволят. На детегледачката се заплаща според доходите на семейството и аз не съм толкова доходоносен, че да мога да платя и на детегледачката. Този вариант отпада при всички случаи, поне докато жена ми не успее да си намери работа и да намерим човек, който поне 1-2 месеца да гледа детето, докато заплатата на работещата майка влезе в оборот в семейният бюджет. А такъв човек все още не сме намерили.
***
За последно забелязах, че жена ми също се опитва да подтиска желанието си за избухване когато нещо се спречкаме по някоя тема. Мисля да продължа в същият дух - бавно и внимателно да подготвям идеи и да се опитвам аз да ги пускам в действие, докато тя започне сама да е генератор на такива идеи и сама бъде в състояние да ги задвижва. Честно казано досега точно това съм се опитвал да правя, но все нещо не се получаваше. А пък сега какво по-различно правя, че да потръгват така нещата?! 
***
Благодаря Ви за вниманието, за прочитането на дългите ми постинги и за помощта която ми оказвате.
Почти на 4.
|
Известни семейни проблеми... (2)
