Ако някой от моите родители тръгне да ми се разпорежда вкъщи, ще му намекна тактично, че ми е на гости и нека да си остане на гости.
Веднъж така с баба ми. Дошла ми на гости, а тръгва да ми мете и да ми се разпорежда къде ще ми стоят одеялата, къде пуловерите... Казах й, че ако не спре да се занимава с това, ще я изгоня.
Обиди се зверски. Не си тръгна де :) Но поне спря да прави тези неща. Седя на масата и изпуши няколко цигари. И повтаряше как аз какво съм си въобразявала и как съм можела да й кажа такова нещо и т.н. - хем обидено-наранено, хем засегнато-ядосано, каква съм аз, вчерашна пикла, дето ще си позволявам баба си, която ме е отгледала от ей такава мръвка, да... срамота!
Оообаче... свърши идеална работа. Сега като дойде, най-много да донесе някаква храна. Но не ми пипа нещата. Виж докато живеех под един покрив с нея, нямаше отърване - подреждала ми е дори бюрото с тетрадките и учебниците, бях потресена...

Майката на половинката пък, като дойде, запретва ръкави и за 0 време изчиства целия апартамент - става като приказка! Аз по тоя въпрос много много не знам как да реагирам, щото от една страна, супер е удобно някой друг да ти изчисти, нали... аз съм си мързел. Обаче от друга страна, някакси ми е терсене... в смисъл, не би трябвало тя да ги прави тези неща. Ще каже човек - ми за да не ги прави тя, прави ги ти... Е да ама аз искам аз да преценя кога има нужда да се правят и кога имам време за това, а не когато тя дойде, да си зарежа другите планове (те не че са важни де) и да си подчиня деня на чистене. Ох, ама това мойто си е направо черна неблагодарност, чак ме е срам че го написах... Ама ще го оставя.

No power in the 'verse can stop me!