но аз смятам, че моите родители са ме възпитали добре. може би малко повече отколкото е нужно в днешно време, но не съжалявам за това. просто искам да ме оставят да решавам сама. не става дума за някакви радикални намеси в живота ми и как да го живея, ами за разни пуснати "предложения" които ме изкарват от кожата ми. по повод на излизането на разходки, е може ли аз да съм се върнала от командировка, да не съм спала почти две нощи подред и да съм се скапвала от работа и тичане и когато в прав текст заявявам колко съм скапана и искам да остана да поспя още малко и да ми кажат "от сън спомен няма". е на това освен да вдигнеш скандал вече не знам какво. ох, не знам просто. те тия неща стават с много труд, с много търпение.
а иначе те контактите ни са си редки, все пак живеят далечко. но, както казах, това не пречи да се чувстват "у дома си" в най-буквалния смисъл.