Приказките не помагат никак. Ти трябва да им кажеш с поведението си. Викове и сцени имат дори обратен ефект.
Аз също много уважавам близките си. Засвидетелствам им уважение, но майка ми като се опита да натрапи съвети и казвам че имам свое мнение по въпроса и така...Казвам и го с твърд тон и тя остъпва. Свекито по същия начин (много се уважаваме). Може би е по-лесно да браниш територия, когато не живееш с тях, а се виждате от време на време...
И не изпитвам необходимост пред никого да оправдавам съпруга си, който, като твоя работи и до късно, и събота понякога. Хората от по-старите поколения са живели във времена, които нямат нищичко общо с настоящето. Затова и коментарите им хич не са на място.