о да, браних я веднъж. в разговор продължил с часове, на моменти на много висок глас, в който казах на майка ми неща които са ми се трупали години наред и заради част от които си съсипах семейството. оооооо, приказно е да видиш в очите на майка си погледа на обидено дете и да чуеш "значи аз съм най-лошата майка на света" и т.н. и да ти плаче посред нощ. да, върви се отстоявай после. имаше временно подобрение, ама си остана временно. сега на дневен ред са пак същите проблеми които нищихме и тогава. аз мразя да се карам с близките ми. смятам, че като родители им дължа известна доза уважение. но от друга страна мразя когато се опитват да ми ръководят живота, дори и в дребните неща от ежедневието, като това как да ми е подреден дома. гадното е, че или трябва да не правя въпрос, или да се караме постоянно. а според мен, като е казано нещо един, два, три пъти, редно е да не се казва повече. но не би. до ден днешен майка ми знае по-добре кога трябва да си пусна пералнята, а баща ми се забавлява да ми прережда всички инструменти и др. такива мъжки неща у дома. до кога да се карам? нямам сили вече. не съм малко дете на което да напомнят да си прибере играчките. това е вече МОЙ дом в който АЗ казвам кое как ще бъде. признавам, че не всичко в него е идеално, че на моменти имам нужда от помощ за някои неща, но не искам да ми го окупират и да го правят по техен тертип.

питаш защо трябва да оправдаваш пред родата. ами защото ти идва до гуша от въпроси "Е каква е тая работа, да не се прибира навреме? Кой /професията му/ работи в събота и неделя, едно време ... си клатеха краката по цял ден, той какво толкова прави?" никой, никога не каза просто "сигурно не ви е лесно, ти си сама по цял ден, той толкова много работи, сигурно се изморявате." никой не предложи да заведе детето на разходка за да мога аз да остана да поспя един час. о не, на тях им беше мъчно за мен и искаха всички да се разхождаме заедно. да ме видят. е, аз не съм спала цяла нощ, ами нищо де, то на мен всяка нощ ми е така. ама ние се издържахме с парите които мъжа ми изкарваше в тия дълги часове в офиса, ами нищо де, добре че не искаме от тях, че и без това няма какво да ни дадат.
оф, впрегнах се за глупости. така е. като нямаш акъл да скръцнеш със зъби на всички от началото, си патиш после от това. толкоз.