аз си мисля и друго обаче, не трябва ли и родитулите да ги осъзнават тия неща понякога? дали и ние когато дойдем до там, ще съумеем да го осъзнаем това? защото аз поне, още по времето когато нещата бяха все още поносими, пак трябваше едва ли не постоянно да оправдавам и защитавам мъжа си и то за глупости. тоест, за неща, които на мен самата са ми тежали достатъчно, че да ми пили и някой друг за тях. ми така де, работеше много човека още тогава. до късно, през почивните дни. ами какво да направя като по тяхно време никой не е работил така и са се прибирали по часовник? та не стига колко на мен ми беше трудно сама с бебто, ами и върви че го оправдавай и пред родата - и моята и неговата. страхотия просто