Нищо не се опитвам да оправям. Показала съм им ясно, че моето семейство е мое и те нямат място в него и хич не ми пука кой какво мисли. Майка ми като се опитва да дава екзистенциални съвети, я прекъсвам още преди да си отвори устата. На мама Свеки съм и казала, че нейните съвети не ме интересуват, щото съм доказала, че имам достатъчно акъл в главата, пък и да нямам, тя няма да ми налее и така. Мисля, че принципът "кръвта вода не става" важи във всички случаи и предпочитам да се скарам с майка ми, защото знам, че на нея ще и мине, отколкото с мъжа ми, защото на него може и да не му мине. Смятам, че същото важи и за него.