Аз да ти кажа се оправям според ситуацията. Нямам план или стратегия. Всичко е според случая. Ако усетя, че нещата не отиват на добре, гледам да сменя темата или да сръчкам половинката. И естествено това се отразява на отношенията ни. Той е много търпелив човек и е възпитан, че родителите и изобщо семейството са нещо свято. Но не мълчи като пукал, щом смята, че е прав. Същото важи и за баща ми обаче Знам, че не съм права, но понякога съм карала мъжа да млъкне, да отстъпи само и само да не стане скандал. И това го обижда, защото като всеки човек има право на мнение и обикновено знае какво говори. А това пък влияе на връзката ни. Отрицателно.
С две думи няма оправия! Всичко е според зависи. Понякога се разбират отлично, понякога сякаш се погват от вратата. Опитвам се да балансирам нещата. Опитвам се да говоря много и с него, и с нашите. Пък един ден барем се кротнат.
Аз самата осъзнавам, че не съм права, защото според мен правилният подход би бил на четири (шест) очи с вашите веднъж и за винаги да изясниш, че ТИ си го избрала този мъж, ТОЙ е баща на детето ти, Е (или е бил) твой съпруг и като такъв трябва да го уважават! Предполагам не се виждат чак толкова често, значи като се видят, трябва да се държат прилично. Ако не на него, то тогава да бъдат така любезни да спестят НА ТЕБ фасоните и подмятанията, поне докато всички сте заедно.
Много хубав съвет ти давам, но аз самата още не мога да намеря сили и начин да заявя това на собствените си родители за разлика от мъжа, който хич не се церемони да постави майка си на място, когато е нужно (и за което съм му много благодарна).



Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!