Ами те си недоволстват, ние сме си заети... Половинката работи докъсно вечер, а обикновено и през уикендите - като дойде някоя бленувана събота, която да не е на работа, само му е до рода! Иска да се наспи докъсно, да навакса малко сън за следващата порция зор...
Но понеже не може вечно да се отказва, в един момент кандисваме и аааайде от нас да мине, отиваме да ги навестим - я при техните, я при наште. Ама само когато съвсем вече приритат за нас и не сме се виждали наистина от много време.
То пък това си има и хубава страна, че ни се радват и ни гледат като писани яйца - запретват се да готвят любимите ни манджи и не смеят гък да ни кажат критика някаква...
Макар че мрънкането тип "ще се забравим!", "оставете ни по една снимка да ви виждаме на снимка поне!" и т.н. просто не може да се пропусне

Но живи и здрави да са, че колкото и да ни е досадно сега това внимание, след време пък ще ни се иска някой да ни обича така и да се сеща за нас с грижа и топлота, а няма да има кой... (зер децата ще бачкат яко те самите тогава )

a wee little girl with a can of gasoline