Първо - поздравления! Пожелавам ви дълги години споделено щастие!

Сега ще ти кажа как беше в нашия случай и как виждам нещата през женските си очи.

Решихме, че ще ставаме семейство някак спонтанно в един разговор след среща с приятели с прекрасно малко дете. Нямаше романтична сцена на свещи с пръстен в кутийка, но така се получи. След няколко дни, като стана ясно, че никой от нас не е размислил, си обсъдихме в общи линии план-програмата. Как да го съобщим на родителите, кога да е сватбата и каква да е. После направихме един тур по бижутериите и избрахме пръстена заедно. Щеше да ми е още по-приятно да ме изненада с него, но няма пълно щастие! Мъжът ми се притесняваше, че ако го избере сам може да не ми хареса или пък да не ми стане. Че и аз не съм лесна ...

Та същия ден, в който се сдобих с пръстена, се прибрах вкъщи (още живеех при нашите) и пърхаща им го демонстрирах.

След 10-тина дни се събрахме двете семейства на вечеря у нас - нещо като спазване на традицията да се иска момата. Всъщност това беше начинът да запознаем родителите си. Не вървеше да се видят за първи път на сватбата, нали?! Беше весело, щото си дойдоха хората с бъклица със здравец (всъщност бутилка уиски), както било редно и го обърнаха на майтап: "Ще я дадете ли сега момата? Добро ни е момчето! ... " Разчупиха първоначалната притеснена атмосфера, поразговорихме се, хапнахме, пийнахме ...

Важното е да го направите така, както ще ви е приятно. Не приемам спазване на традиции, които притесняват някого. То ако следваме ритуалите след първата брачна нощ тъщата и чаршафа на мегдана трябва да изнесе ...

Пътят към ада е постлан с добри намерения.