1. Как си гледат детето е само тяхна работа. Ако те попитат за нещо може да дадеш съвет, но ако не те питат е абсолютно неприемливо да им даваш акъл. Така че много правилно си мълчиш, но неправилно се дразниш от това.
2. Ако купищата мръсно пране ти пречат и те дразнят лично теб, не трябва да мълчиш и да се дразниш, а трябва да поговориш спокойно с нея. Но разговорът не трябва да е в стил "как може да си майка и да не си переш детето", а в стил "ние живеем заедно и моля те, съобразявай се с това, че тези миризливи пелени ме дразнят, а те са в общото помещение. Аз не си оставям мръсните дрехи, моля те, не го прави и ти." Всъщност не виждам защо да не помогнеш в прането, но ако не искаш, не си длъжна да го правиш.
Между другото, синът ми е изгледан по дискотеките (защото го родих на 20 години, а мъжът ми беше на 23 и нямаше кой да ни помага, а ни се живееше), но, да чукна на дърво, почти не е боледувал и сега си е едно нормално, умно и сравнително възпитано дете.