Хайде и аз да налея малко масло в огъня .
Изчетох значи всичко, което беше написал по проблема и през цялото време имах чувството за някакво дежа вю, ама не съвсем. През цялото време се сещах за проблемите с моя свекър, но все си повтарях, че неговия случай е много тежък и няма начин да се повтори.
Та няколко месеца СЛЕД сватбата той започна да се държи адски странно. Гледа ме подозрително, говори нелюбезно, нарече ме "животно", "киликандзер" (чак ме досмеша). И моя мъж всеки път провеждаше доста разгорещени разговори. Докато един път свеки не изплюл камъчето. Бил отишъл на врачка да я пита дали синът му (вече женен) е срещнал истинската си съпруга (каквото и да означава това) и женицата му казала, че не е. (Интересно тогава дали акта за брак и църковното свидетелство са нещо фалшиви, изфабрикувани и аз не знам, но това е друга тема.) Казала му още, че някой го трови (аз, разбира се, кой друг), че синът му няма да има никакво бъдеще с мен (заедно сме вече 10 години...), абе изобщо един куп глупости. Свеки си признал още, че докато сме подготвяли сватбата, той интуитивно бил разбрал всичко това и е направил всичко възможно да не се оженим. Не знам какво е правил, с какви "магии" се е занимавал, но е факт, че наистина трябваше да отложим църковния брак заради траур... Та накрая аз излязох измамница (защото съм се оженила за съкровището без да съм the one), отровителка (в аптечката имам само капки за нос и аналгин), киликандзер (не ме питай какво значи, и аз не знам). А синът му излезе неблагодарник, защото не може да види очевидната истина - щом врачката казва, че не съм за него, значи не съм!
Твоята тъща ряпа да яде!
Но истината е, че никога не можахме да се сдобрим с него...

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.