|
Тъща ми ме ненавижда от момента, в който станах част от живота на дъщеря й. Нямаше да търся помощ, ако в последно време не се опитваше целенасочено да ме раздели със съпругата ми.
В началото жена ми не вярваше, че има проблем, но вече и тя се е хванала за главата и не знаем какво да правим. Мисля си, че всичко тръгна от факта, че с половинката ми се оженихме сравнително скоротечно... има-няма два месеца след като почнахме да ходим. Родителите на жена ми са заможни и мога да си представя какво им е минавало през ума - че искам да докопам парите им. Но вече сме женени от две години, имаме детенце, издържам семейството си съвсем сам и им осигурявам приличен живот. Образован съм, а и колкото и нескромно да звучи, изглеждам най-малкото добре.
Конфликти с тъста и тъщата не съм имал, затова бях потресен, когато случайно подочух какви ги плещеше "мама" пред приятелки. Според нея съм провалил живота на дъщеря й, защото съм я накарал да ме обича, което попречило на реализацията й в чужбина. Мина време преди да разбера, че този монолог е повтарян пред най-различни хора.
Жена ми не повярва, че майка й е казала такова нещо, защото никога не е имала сериозни намерения да емигрира. Било някаква стара родителска амбиция, която била отхвърлена далеч преди моята поява. Беше ми много гадно и реших, че ще е най-добре да попитам жена ми какво мисли. Тя ме увери, че е щастлива с мен, а аз й вярвам. Тези неща се усещат - наистина се обичаме много и никога не сме се карали сериозно. Най-шумната ни караница е била за това колко да е облечено детето през лятото.
После дойде моментът, в който трябваше да подочуя, че детето ми е бащичко и "за съжаление" имало много малко от рода на съпругата ми. Заболя ме и ми се сви сърцето, че синът ми също стана обект на неоправдано презрение от баба си, само защото има моите (сини) очи и светлокестенява коса. След тази странна форма на расизъм поставих въпроса ребром, но тъщата отричаше да има каквито и да било лоши мисли към мен. Гледах я как лицемерничеше пред жена ми и тогава наистина ми идваше да я убия като във вицовете.
Жена ми пак не вярваше и смяташе, че си въобразявам, но скоро осъзна проблема, защото майка й случайно подметнала, че някакво старо гаджеоще се интересувало от нея. Съпругата ми отвърнала, че не се интересува и просветлението дошло, когато "мама" се изцепила, че с всичките си недостатъци онзи пак е по-подходящ от мен. Доколкото знам, тъщата винаги е харесвала въпросния тип, но някак си не мога да повярвам, че още не се е примирила с положението. Жена ми попитала какви са моите недостатъци. Отговорът: "Ти си знаеш, да не живея аз с тоя"
Чудим се и се маем какво да правим. С тъста се разбираме, но не става за помощ, защото е от хората, които не могат да задържат вниманието си върху един проблем за повече от пет секунди. Обсъждахме да забраним на тъщата да идва у нас, но ни се стори твърде крайно и като подарен аргумент за омразата й. Положението е пълна пошлост. Още повече, че другият й зет не работи, пие и редовно бие жена си, но там не се намесва по никакъв начин. Сякаш дъщеря й, която действително има проблемен мъж, не съществува. Захванала се е да трови нас.
Сигурно има и други двойки с подобен проблем, едва ли сме уникални с нещо, затова молим за какъвто и да е съвет. Вече започвам да се чувствам истински неуверен, защото имунитетът ми срещу отровата ще свърши и може да си изпусна нервите... да кажа или направя нещо, от което вече успешно да се пръкне проблем в семейството ми.
|
Проблем с тъщата
