|
В събота,на една клубна сбирка,на която отидох без ентусиазъм,само и единствено зарад' един стар пръч-клубен приятел,имаше едно майче с бебе,швъкащо наоколо.Русо едно,ангелоподобно,нищо общо с моя расов трако-византиец-ала-прелест съща!Също!
А моето вече месец и половина не съм го виждал и ми липсва ужасно!
Едно време май нямаше толкова много бебета,мама му стара-поне по времето,когато аз си нямах...
Ето-вчера пък -по работа на село,мамка му,Ради има едно момиченце на 7 месеца(кодово име "Снахата"),не я бях виждал,щото зимата бе съвсем прясно(бебката),отгоре на всичко и малко настинало,а сега-една прелестна русолява мома!
Дори се усмихва учтиво,а като я вземеш(перце-къде ти-моя бабанко беше 13 кила преди месец,сега сигурно е все едно произведен от базалт),като я вземеш-перце,перце,сладко и пухкаво момиче-излъчва Ин-лъчи,лъчец,ми каза един стар прекрасен приятел,а как ще е в множествено число?Лъчлета? Личици? Добре,де вдетинявам се,ако на някой не му харесва,да не чете...
Категорично не съм Борис Виан,макар да се получи нещо като идиотски поток на съзнанието,но как инак да опишеш неописуемото чувство да държиш бебче на близък,много близък приятел,и да лееш вътрешно сълзи,усмихвайки се,че то не е твоето Кретенче-че сигурно чак след месец ще го видиш,а той ще е съвсем различен от това ,което си изпратил на бабата в началото на Юни...?То е като да приказваш с непознат,или просто да го гледаш,и да ти прилича ужасно на някой,който ти е бил близък,ала в момента,или вече го няма по една или друга,та чак трета причина...??Несмела,някаква тъгичка,а вие не се подсмихвайте снизходително,едно време тук се пишеше повече за бебета и деца,детски градини и по-малко за матраци...ама не,лошо няма ,нищо лошо няма и в матраците,де,имат си своята функция...
А онази малка кокетка-ей,заглеждам се по бебета откак си имам собствено,собствени,вече ...известно време,но всяко-ебаси характерчетата и уникални произведенийца са тия пикливи същества! Онази малката,след като види(взех я от баща и),че оня и се изплъзва,не ,не реве,не протестира,а прави някакво невероятно движение-като реверанс,ама от кръста нагоре,като фигура,изпълнена от перфектрн кънкьор върху лед -и протяга-съвсеееем кокетно и ненатрапливо-не толкова на баща и му става жал или иска да си я вземе,колкото на мен -неудобно-усмихвайки се-иска си при нейиния си човек !!
Липсва проклетото изчадие-свиква се с НЕ-слагането на чупливи неща...т-е с липсата вече на необходимостта всичко да се качва извън обхвата на поражение на малката крилата ракета-чаши,уреди,телефони,мишки..първите дни всеки път се улавях как вдигам несъзнателно нещата на по-горните рафтове,а чиниите-в недостъпния за НАМЕСА край на масата...и -едно,липсващо!
А вие-матраци,та матраци!
Бебетата са си бебета,и да ме извинявате,ама тук по-често трябва да се пише за бебета,личното ми мнение,написано в едно абсолютно идиотско и откраднато за целта време и кога ли ще успея да прочета какво ми е написал някой ,и дали,но няма нищо по-липсващо от едно бебе-все едно за ден ,седмица,или месец !
По друг начин е-ако една жена липсва,ще я замениш със спомен,представа,заблуда-съзнателна,ако трябва.
Отишъл си(все едно за колко) близък-също,но бебе,бебе-всеки ден то е различно,с какво бихме могли да заменим прелестните му усмивчици и все нови и нови номерца?
Извинете ме,майната ми,де,ама тоя човек ми липсва и то много,да знаете !!
Nеc sine te
nec tecum vivere possum.
|
Скапаните бебета!!!
