То затова се мисли, преди да се прави нещо. Което семейство иска деца, трябва да е направило всичко възможно, за да установи някакво що-годе постоянно положение, което няма да се промени в близките две години и ще издържи за изпитанието. За да може жената да си излезе от майчинството и да си се върне на работа. Трудно е един да храни трима и четирима. И като види, че не може - я, на сигурно при мама и тате.
Как така се поема отговорност за нещо, за което не може да се понесе?

Мама и тати не искат ли и те някой да се грижи за тях? Не искат ли да отидат двамата на екскурзия за десет дни, вместо да остават без пари в грижи за деца и внуци?

Ще кажеш - непредвидено забременяване. Има си средства за предпазване. Броят на членовете в семейството се планира в нашата държава. Както не напускаш една работа, ако не си си намерил друга или не си сигурен, че ще си намериш в рамките на един-два месеца, така не се правят деца, без да си сигурен, че ще да ги отглеждаш. Нехайство е допустимо, но накрая всеки трябва да си плати за него. И като плаща за това нехайство, не да реве, ами да стиска зъби и да прави всичко, за да намали негативните последици и да скъси времетраенето.
Но както вече казах - много е трудно да живееш с избора, който си направил.

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pocu на 12.07.04 11:18.