тълкуваш неправилно понятието "предбрачен договор":

Ако някой иска да се застрахова срещу мен - би ми било обидно

Не допускаш ли, че някой иска да застрахова теб, не да се застрахова срещу теб?
Че това е проява на загриженост? Напр. - да знае, че каквото и да се случи, ти ще бъдеш осигурена и няма да паднат върху теб евентуални тежести. Не е нужно да четем клуба на разведените, за да знаем, че всяка раздяла е достатъчно тежка емоционално, за да бъде натоварена допълнително от немаловажни материални проблеми.
Divinora горе много добър пример е посочила - ако единият от партньорите извърши недообмислени или просто неуспешни лични финансови операции, след евентуален развод другият да не поема отговорност за тях. Или просто иска да бъде сигурен, че вашето жилище, за което е теглил заем преди брака и за което и двамата се изплащали погасителни вноски+лихви, наистина ще бъде ваше, а не само негово. Т.е. ще се дели и него, не само пералнята, телевизорът, хладилника... (Ако не се лъжа, според българското законодателство семейно е имуществото, придобито по време, а не преди брака. Поправете ме, ако греша.)

Един вид "каквато и лудост да ме обхване, искам да знам, че съм направил/а максималното, за да не пострадаш (много)".

В този ред на мисли - какво мислиш за завещанията? Ще се обидиш ли, ако пожелаят да те включат като основна наследница по документ?
То въпросът е към всички - и застраховките, и предбрачните договори имат за цел да предпазят от (грубо казано) големи материални щети. Ами завещанията?

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите