Като ви чета писанията и си спомням аз какво преживях.Омъжена съм от 26 г.,съпругът ми е едно дете.Отраснал е от 5 годишна възраст без баща.Майка му е много,ама много властна натура,при това с претенции,че е гражданка,а моите родители от село/те са излезнали от родните си места на по 15 години/.Аз съм от окръжен град,но по-малък от нейния.Първо са ме проучвали-издържала съм първата проверка.Второто действие беше,когато завършихме със съпруга ми висшето си образование и се роди синът ни:да си го гледам сама,съпругът ми да не ми помага,реда в къщата се определяше само от нея ....Накрая неиздържах взех си сина/*на 7 месеца/ и си заминах.След няколко месеца съпругът ми събра смелост и ме последва.Майка му видя отново единствения си внук и внучка чак след 15 години/до тогава просто и се живееше/.В това време ние си гледахме сами двете деца/дъщеря ми се роди с цезарово сечение и само аз си знам калко ми беше трудно/.Тя успяваше чрез познати да ни повдига кръвното отвреме на време:Защо сме си купили стар апартамент,как така синът и е решил да има второ дете..и.т.н.В това време тя не се спираше, пътувше по екскурзии.И разберете ме правилно нито ми е липсвала нито съм казала нещо за екскурзиите .Работила е ,печелила е, пътувала е.Но сега идва продължението,като поостаря започна да прави опити да се сближи с мен:пращаше ме поздрави,подаръци...Е аз не приемах нищо...Съпругът ми отдавна ми е казал,че не може да има претенции да гледам майка му,след всичко което е правила и приказвала/знам,че ми е спестил много неща/.Та така с моята свекърва-цял роман мога да напиша.Е съпругът ми ми каза,че тя признала,че е сбъркала.Ама ясно ви е защо и кога си призна.Освен това взе,че се оказа,че децата ни са възпитани,ученолюбиви/и двете завършиха езикова гимназия и учат по нагоре/ и баба им може да се хвали с тях...Живот!!