Ох, болна тема. Незнам защо, но и аз винаги се чуствам виновна след като съм се разсърдила. Обаче пък аз предпочитам да спретна един скандал - казвам какво има, опонират ми и се опитвам да ме изкарат мен виновна. И тогава аз започвам да се развихрям - изливам всичко, може да изхвърчи и нещо /това много рядко/. В крайна сметка се стига до някакъв компромис. А и аз съм си изляла гнева - е, малко ми е криво после поне час - два, ама какво да се прави. Иначе аз не мога да мълча, колкото и да съм сърдита трябва да приказвам - може да се заяждам, да буча и мрънкам, ама не млъквам. То това си има и предимства де - поне мъжът ми разбира за какво съм сърдита, а и като му го натякавам може и да му уври главата някой ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите