Когато не минават "женските номера" със сълзите и сополите (а те минават само до време) предпочитам да говорим по мъжки. Зависи естествено кой е насреща, някои не разбират от дума . За себе си съм решила - първо гледам да не се афектирам много, че стигне ли се дотам няма да ми се разминат сълзите а и не обичам да съжалявам после за думи изречени в момент на гняв (макар че най-силното което мога да кажа на любимия е "ти си голям егоист"). И второ - още преди да се е разгорещил спора казвам спокойно какво ме е раздразнило, обикновено използвам думите "разочарована съм защото...". Винаги предпочитам да се разберем без сърдене, защото аз май страдам повече като се сърдя отколкото "обекта".