Искам и аз да те окуража за намерението ти.
Макар че имам книжка от 10 години, едва миналата есен започнах да шофирам, и то защото ми беше много наложително.
Курсовете изкарах в провинцията, все още имаше полигон, изпитът го взех от раз, но следва да се има предвид, че там е много по-ненатоварено движението.
Карах малко извънградско след това, а в София не се престраших да започна да карам веднага след книжката. Както ти каза някой по-горе голяма грешка е да не започнеш шофирането веднага след изпита, защото с времето се забравя и идва страха... А страхът от шофирането в София не почиваше на личен опит като шофьор, а само от наблюдения като пътник.
Обаче...както при теб и моите шефове намериха офис на чудно местенце в индустриална зона, до където се стига с рейс "Халеева комета", минаващ на минимум 30-40 минути веднъж и то не всеки път. А връзка правех с друг подобен рейс и времето за придвижване ми излизаше поне 1 час и то ако пробягвах разстоянието между спирките на двата рейса, за да се вместя в силно казано "графика" им на движение. Сега, откакто съм реално "шофьор" онова придвижване ми се вижда същинска лудост. С кола същото разстояние се минава за 20 минути.
В нашата детска градина редът за взимане на децата е до 18:45 ч. и едно закъснение от това правило води до изключване от градина на детето. Мъжът ми работи до късно и взимането на малката е мое задължение.
Е, всички тези обстоятелства ме принудиха въпреки страха да започна да карам колата. Искам да кажа, че не ми беше лесно да отпочна - първо се прибирах с таксита, айде с отиването на работа се справях, връщането ми беше по-спешно. По неволя започнах карането в късна есен - ноември, тренирах после при зимни условия. Налепих си лепенки "нов шофьор", карах с придружител-мъжа ми 2 месеца, докато се престраших да карам сама. Облекчена бях от факта, че движението към индустриалната зона не беше много натоварено /не се минава през центъра/, но пък изпитвах истински ужас от паркирането. Въпреки, че на курса се справях добре на полигона, с времето бях забравила всичко - нямах реална представа за размерите на колата, а и нямах право на грешки - в действителността се паркира до или между реални коли, а не до някакви си колци. В събота и неделя си бяхме намерили един по-празен паркинг между блоковете и там тренирах паркиране, а на работата гледах да спирам така, че никой да не може да ме
затапи, защото фините маневри бяха за мен с много повишена трудност.
По пътя за работа имах един силен коз - улица с много дупки - чудесен учител за това от къде точно минават гумите. Е, още когато мъжът ми ми повери колата се знаеше, че я отписва.
Значи, карах близо 3 или 4 месеца без да смея да кача малката в колата. Просто исках да съм сигурна, че владея тази железария и не смеех да поемам риск детето да е с мен.

Това което мога да ти кажа със сигурност е:
На курсовете се учиш да караш кола. А да си добър шофьор трябва да я владееш. За това, както се знае, трябва само практика. Според мен поне 3 месеца каране всеки ден. Добре е да караш по един и същи маршрут първоначално - така ще знаеш кои места са по-сложни, няма да имаш много изненади, докато се учиш.
Сега вече като "по-стар" шофьор карам из центъра, върша си работа с колата, дори не съм ползвала скоро градски транспорт, даже като се замисля - въобще. Имам 1 проблем - с ориентацията. Като пешеходец се ориентирам добре, като пътник само съм блейкала, а сега трябва да следя лентите, да не се окажа в лента за ляв завой, когато трябва да карам направо и т.н. Но и това се усвоява. Развиваш постепенно наблюдателността. Отначалото гледах само напред и в огледалото за обстановката зад мен, сега вече разглеждам и магазините мимоходом.
Малката /на 3години и половина/ се вози отзад, засега кротува, но не ми се е налагало да пътувам с нея на по-дълги разстояния.

Въобще да си с кола е страшно удобство, сега го оценявам истински.

Желая ти успех на изпита, после лека и безаварийна!